Колко ще струват климатичните промени на глобалната икономика, на една вълна ли са държавите за Зелената сделка, как ще се финансира екологичният преход и как всичко това ще се отрази на банките и банковия сектор - коментар по тези и още много важни теми специално за Bloomberg TV Bulgaria направи ръководителят на „Макроикономика на климатичните промени“ в Oxford Economics Джеймс Никсън.
„Глобалната икономика може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен продукт до 2100 г. от климатичните промени. Ефектите обаче ще са различни в зависимост от регионите“ - това заяви той в студиото на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
По думите му, прогнозите показват, че Индия и Пакистан се очертава да бъдат значително по-засегнати, отколкото Европа, като за нашите ширини ефектите от промените в климата в краткосрочен план дори може да бъдат положителни и да се изразят в явления като повишаване на земеделската реколта, например. В дългосрочен план, обаче, ситуацията далеч не е толкова оптимистична, смята той.
„Европа има план до 2050 г., но сложните решения ще са след този период. Глобалната икономика може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен продукт до 2100 г.“, каза Никсън в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Едно от големите предизвикателства и основна тема, която държавите трябва да обсъдят в споразумението за Зелената сделка, е как да се осъществи екологичният преход, за да се запази устойчивостта на банките.
„С климатичните промени все по-често ще ставаме свидетели на крайни екологични явления като пожари и наводнения. Те могат да окажат влияние върху банките, които са финансирали или имат активи, които са уязвими на тях. Повишаването на цената на въглеродните емисии и ограничаването им ще постави някои сектори в неизгодна ситуация, което също ще окаже влияние на банките“, обясни Никсън.
В момента той и екипът му работят върху оценката на икономическото въздействие на Зелената сделка в Европа. С опит както в частния сектор, така и в централното банкиране, другата му основна област на експертиза включва прогнозиране и анализиране развитието на европейската икономика с оглед на прогнозиране на бъдещия път на европейските лихвени проценти.В студиото на „В развитие“ Никсън коментира и как ръстът на инфлацията засяга нормализацията на монетарната политика на еврозоната.
„ЕЦБ отдавна се представя под очакванията ни за постигане на целевата 2% годишна инфлация. Може да се каже, че Европа има нужда от по-агресивни стимули и по-ниски лихви. Явно ефектът на високите енергийни цени водят до значително увеличение на инфлацията. Ако тя се стабилизира, накрая централните банки, не само в Европа, но и във Великобритания и САЩ, ще трябва да реагират. Краткосрочният ръст на енергийните цени може да осуети стимулите за следващата година“, поясни той.
На въпрос на водещата дали е съгласен с прогнозите на централните банкери, че високата инфлация е преходна, макроикономистът отговори:
„Да, донякъде. Зависи какво ще се случи. Разбира се, може да очакваме пик в инфлацията, но това ще породи и вторични ефекти. Например, Брекзит във Великобритания доведе до потенциално затягане на трудовия пазар, което е може би един от най-големите негативи от това решение“, обясни той и отбелязва, че в Европа дебатът продължава да е отворен, а решенията на големите икономики и в съюза ще определят как ще се движи инфлацията през следващите 12 месеца.
Цялото интервю на реномирания макроикономист за Bloomberg TV Bulgaria гледайте тук
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Слабите отчети на технологичните компании в Китай подчертават затрудненията в сектора
Кадър на деня за 5 април
Как AI стартъпите се опитват да решат един от най-големите проблеми в търговията на дребно
Страните от ОПЕК+ договориха увеличение на добивите на петрол с 206 хил. барела на ден от май
Акция на седмицата: „Стара планина холд“ АД
Германските железници предлагат въвеждането на временни отстъпки на билетите
Скандално: Заведение не пуска клиенти в тоалетната, праща ги да ползват в съседен магазин
Четири китайски зодии оставят трудностите в миналото на 6 април
От HelpBook: Множество обяви за търговия с животни, нужен е контрол
"Лудогорец" победи ЦСКА 1948 с 3:0 и съкрати дистанцията до върха
"Селта" подчини "Валенсия" с обрат в голово шоу
От ЦСКА 1948: Мачкахме Лудогорец, но дузпата...
Хьогмо: Лудогорец игра солидно
Лудогорец не сбърка и притисна Левски до стената
Симеон Николов с нова загуба
Уайлдър със смразяващи думи към Антъни Джошуа
ВИДЕО: Саутхямптън – Арсенал
Дневен хороскоп за 6 април, понеделник
Седмичен хороскоп за 6 – 12 април 2026
Седмична таро прогноза за 6 – 12 април
Боядисване на великденски яйца със сода за хляб
5 домашни упражнения, с които ще стегнете бедрата
Как да си приготвите сами костен бульон?
Вучич обмисля модела Румен Радев, в открит съюз с играча на Кремъл Вулин
САЩ изчерпват запасите си от стелт ракети JASSM-ER
Как пандемията от COVID-19 се превърна във втори провал за Ерик Клептън и вероятно последен
Плугчиева: Споразумението с Украйна е подписано без да бъде съгласувано с президента
Чаша-две вино дневно може да забави стареенето при мъжете – но не и при жените
Напрежението между САЩ и Европа поставя под въпрос бъдещето на НАТО
Какво хапват астронавтите от мисията „Артемида II“ по време на полета?
Магнитосферата на Сатурн се оказа асиметрична, за разлика от земната
Астрономи откриха трета галактика, лишена от тъмна материя
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация